Обикновеннта гора

-Недей толкова силно да ме прегръщаш

-Добре.
Кимимаро намали темпото и попита.Е ще идваш ли.

-Добре.

Kmimaro se zaradva.
Te trygnaha.

P.п пиши там

Нии и Кимимаро пристигнаха.
-Е какво ще кажеш за тука.
ПОпита Кимимаро.

-Ми хубаво място.

Каза Нии като се усмихна за пръв път

-Нека да се наместим,как предпочиташ в една палатка ли ще спим или отелно.

-ами в една може ли понякога ме хваща страх от тъмното.

-Добре.
Кимимаро започанда разпъва палатката.

-а с какво мога да помогна

Направи мястото около оганя.

-добре.

Каза Нии и започна да реди камъни в крък.

П.П:Май тва се правеше нали.

Кимимаро намести палатката и каза.
-Влес в палатката да провериш как а аз ще продължа огъня.

-Добре си и така.

Каза Нии и се усмихна.

-Кимимарто клекна до Нии и започна да и помага.

след като тва беше готова Нии попита Кимимару още с какво може да помогне.

-Незнам,може ли да те целуна.

-А аз ти казах в къщата че може и няма нужда да ме питаш.

Кимимаро сабори Нии на тревата и започна ненжно да я целува.

А Нии се учуди но отвърна на целувките

Кимимаро и пусна ези4е

Нии го прегърна и продължи да го целува.

Кимимаро цункЪъ Нии по бузкаТъ

-Кимимару обичаш ли ме

-Да.
Отвърна Кимимаро.
- Но защо питаш