Обикновеннта гора

-Странно е за пръв излизам на къмпинг.

-Аз като малък Орочимару ме водеше казах ти.
-Така ас се наядох ще вляза в палатката сащото ми е студено.

-Добре.

Кимимаро влезе и се сгущи в одеалото си.

Нии остана на вън и се загледа в небето.

П.П:Спален чувал бе не одеало

КИмимаро заспа.

П.П Караи голяма работа

По едно време нии отиде до Кимимару и го загледа как спи.

Кимимаро насан са отви и започна да мятка ръце и да вика.
-Не Орочимару не.

Нии концентрира чакрата си в ръката и я доблици до Кимимару за да се успокой.

Кимимаро се успокои и отново заспа спокоино.

Нии се усмихна и легна до него и го гушна.

Кимимаро се събуди и каза.
-Нии този пат аз ще те гледам като спиш.

-Няма нужда.

-Аз не те питам Нии но просто се наспах и реших че искам да те гледам как сладко спиш.

-Аз почти не спя.

-Ами в такъв случаи какво ще правим.

-Не знам

-Нии аз ще се разходя към гората на смъррта ако искаш ела с мен.

-аз само ще ти преча.

-За кое.

-Няма значение

-Е както искаш,пази се след половин час се връщам.
Каза Кимимаро който тръгна.

След като Кимимару тръгна На Нии и се доспа и заспа

Кимимаро се прибра седна в палатката целуна Нии по бузата и си помисли.
-"Само когато спи успяваш иначе не ти стиска нали Кимимаро"Сякаш си говореше сам.

Апа Нии спеше сладко сладко.